Първото и най-важно нещо, което трябва да се каже за “Хобит” е, че той предлага на зрителите да изберат своето собствено “неочаквано приключение” - освен в “стандартното” 3D, го има и в иновативната за киното технология, в която вместо обичайните 24 кадъра в секунда, биваме облъчвани с цели... 48 (дали има и 49-и, кажете вие рекламисти, комунисти и... да речем, нази-фенове?). Нарича се HFR 3D и да, точно това се питах и аз – умножението по две дава ли повече усещане за кино или всъщност ти орязва удоволствието от преживяването в салона с поне 3 пункта и почти ти взима пуканките от ръката, за да ги поръси по главата ти поради липса на пепел (забрани, нали знаете)?


Според мистър Питър Джаксън – това е бъдещето на киното. Според мен обаче е по-скоро миналото - нещо като инстаграм за филми, само че вместо да ти блърва несъвършенствата, тази технология ги изостря и оставаш с неприятното впечатление, че гледаш нещо, правено поне 6 години преди “Пришелеца 3”. Или пък на прима виста се почесваш дали случайно не са ти пуснали някоя немска приказка тип второразрядка, каквито дават в не прайм тайма по телевизията. Може и да е добра идея, ако правиш документален филм за войната – със сигурност реализмът е на кило, но, мистър Джаксън – кому е нужен реализъм в приказния свят на Толкин и защо някой би искал да гледа батални сцени и несъществуващи, но с толкова потенциал за “любими” магични герои, създадени с много пари, през 2012г. , а в резултат всичко това да ти напомня графиката на “Mortal Combat” за “Sega Mega Drive… II”?


Като нещо ново – пробвайте. Като киномани – недейте. Защото феновете на Властелина отдавна потриват нетърпеливо очи, за да гледат поредната книга от големия фантаст на голям екран и ще е тъжно да се разочароват от новото, намирисващо на мухъл, тоест - на заслужено забравеното старо. Иначе всичко си е там – и добрите, и лошите, и симпатично-героичната история, и смелите приключения из приказни земи и чудесните пейзажи, също и Ам-гъл, който си е все така супер прешъс, че даже се мярка и един млад Фродо – поне за малко. Там са и сивият Гандалф, елфи, орки, джуджета, един магьосник на кафево (добре де, на гъби), Сарумани, Марумани, че и даже разни намеци за бъдещия трън в петата на Билбо - магьосник-Некромант (ями!).


Дори и при многото отлагания, отказали се актьори, първоначалното "да" на Гилермо Дел Торо, който Камерън е искал за шеф на снимките и последващото "Не, ще си правя Хелбой, гледайте си работата", все пак резултатът си заслужава. Интересното е, че за разлика от книгата, в която не присъстват ни Фродо, ни Галадриел (любима Кейт Бланшет), Саруман (Кристофър Лий), както и главният лош - големият лют орк Азог (много хубав иначе Ману Бенет), те се появяват в екранизацията й.


В която поостарелият Билбо Бегинс разказва на Фродо (в писмена форма) една незнайно защо пропусната автобиографична история. За времето, в което напуска естествения си "хобитат", за да помогне на група смели джуджета да си върнат родната земя и златото, грубо завзети след задължителното драматично опустошение от най-злия дракон на света. Актьори на място, леко поразтеглен сюжет (169 минути за стотина страници - как да е), проверено добра режисура и вероятно (HFR, нали се разбрахме) избарани ефекти, които ни дават шанса да се зарадваме, че точно Мартин Фрийман е Билбо (можеше да е Даниел Радклиф - да, обмисляно е, но той е, и ще си остане Хари Потър, нали така нърдхедс?=))


Дали от сентимент, защото просто много харесвате дълги бради, магьосници, джуджета и полуръстове, а може би защото ви допадат идеите за по детски наивната и чиста смелост, за братството, лоялността, смелостта и другите приказни взаимоотношения във всяка кино или литературна банда с голяма мисия -  "Хобит: Неочаквано пътешествие" е филм, който макар и не толкова велик, като батко си ("Властелинът") си заслужава.

Очакваме и останалите 2 части - през 2013 и 2014г., когато много вероятно ще видим разбиването на дракона. За предпочитане в стандартно 3D.



Дотогава - "Хобит: Неочаквано приключение" е по кината - от 14 декември.