Помните ли филма „Два дни в Париж” от 2007-ма? И аз не. Обаче Жюли Делпи явно си го е записала в „любими” и вече е готова с два чисто нови романтично-забавни дни. Този път вместо в Париж, битката за запазване на сложна и „интернационална” връзка между две влюбени гълъбчета се води в и около малък апартамент в Ню Йорк. Героинята на Жюли пак е същата емоционална по френски Марион, но заради „неизбежните асоциации с „Преди залеза” и „Преди изгрева” (с Итън Хоук) тя решава, че за „част 2” на „двата дни в” й трябва ново екранно гадже. Изборът е интелигентно по-тъмен и щипка по-забавен от Адам Голдбърг -  точно - много симпатичният агент Крис Рок, защото – както самата тя казва, „исках да е най-нетипичния избор за любим на Марион, а Крис е невротик и от него винаги струи някаква тревожност, което много ми харесва”.

И така, иначе доста добрият стенд-ъп актьор скача в ролята на Мингъс, който води радио-предаване със съмнителен рейтинг и мечтае за среща с Обама, а пък Марион е фотографка, на която предстои дебютна изложба в Голямата ябълка. И двамата имат деца от предишните си връзки, но пък си съжителстват чудесно заедно до момента, в който без предупреждение не се появяват бащата на Марион - Жано (актьорът-ветеран Албърт Делпи – да, бащата на Жюли) и похотливата й сестра Роуз (прекрасна Алексия Ландо), която иначе е детски психолог. Компания й прави гаджето й - Ману (Алекс Наон). Както често се оказва и в живота, но тук – доста хиперболизирано, симпатично-откачените роднини на Жюли без особено затруднение успяват да сложат въпросителен знак пред връзката между Марион и Мингъс.  

Останалото са поредица абсурдните ситуации, живи и забавни диалози, диви разходки из материята на връзките, въпроси за душата, децата, секса, марихуаната, свободните нрави и любовта, пък и „националната” самоирония на Делпи заслужава похвала.

Кое е различното на този филм от всяка една друга комедия, чието действие се развива в Ню Йорк? Една много фина френска кадровка на историята. Гледайте и ще разберете какво имам предвид. Заслужава си.