Опасното на това да правиш екранизация на книга е, че можеш лесно да пропуснеш някакви важни за логиката на историята моменти, защото ти си наясно с тях и очакваш и останалите някак да ги „усетят”. Опасното на това да гледаш филм, след като си прочел едноименния роман е, че дори и в сюжета да са изпуснати важни детайли от него, ти знаеш защо героите действат по един или друг начин или по-накратко - какво точно ги мотивира и мърда историята напред.

И тъй като при „Игрите на глада” са налични и двете, си правим уговорка – сюжетът на романа е любопитен като идея и ако сте го чели, вероятно ще харесате и филма. Антиутопията с тийн привкус е екранизирана малко старомодно, но за това можем да пишем заслуги на Гари Рос, който е Диригентът зад камерите за пръв път от 2003г. насам, когато режисира „Воля за победа”. Този път не участва Тоби Макгуйър, с когото Рос обикновено работи, но за това пък кастът на актьорите се оказва продължителен процес – за всеки от главните герои са били обмисляни поне по пет други кандидата, а за ролята на Катнис са точили стрелите на амбициите си цели десет други актриси. В крайна сметка Дженифър Лорънс (веднъж вече съзрявала в главна роля на смела тийнеджърка в „Зимен дар”, а после - познала влюбването на екран в „Луди от любов”) боядисва естествено русата си коса в тъмна багра, нарамва лъка и без колебание се впуска в образа на мъжкото момиче от „Игрите на глада”.

Всъщност това, което липсва във филма и в играта на Дженифър, е много симпатичната липса на каквато и да е суета или „усещане за жена”  у Катнис, която е свикнала просто да оцелява и да се грижи себеотрицателно и самоотвержено за близките си. И после, когато попада пред камерите и се оказва, че трябва да бъде красива до неминуема симпатия у гледащите – тя не вярва изобщо някой да я хареса. Не само, защото е леко темерут (добре, по-меко ще се изразяваме – не е особено умела в общуването), но и защото изобщо не се смята за привлекателна. Което, както е ясно – е много важно за едно телевизионно шоу и за „оцеляването” на героя – никой добър сценарист не би изритал/убил любимеца на публиката. Освен ако въпросният не е пълен кретен и не се казва Чарли Шийн, но това е друга история. 
Извън това сюжетът на романа е стриктно следван и на големия екран – от жертвоготовния крясък „Вземете мен!” (Катнис с цел да спаси малката си сестричка от сигурна смърт) за трибут или неофициално за "участник-жертвено агне"... та чак до финала, който ще премълчим, за да не ви разваляме удоволствието да си го предвидите сами. Накратко припомняме – след кървав и тревожен бунт срещу централната власт, Северна Америка е разделена на 12 региона, всеки от които с характерна дейност, служеща да подсигурява богат и доволен живот на столичаните. За да бъдат държани в страх и подчинение „работниците”, всяка година се организират „Игрите на глада” – смъртоносно телевизионно шоу, в което по двама тийнейджъри от всеки окръг са длъжни да участват и да представят родното си място „достойно и доброволно”. Като не умрат веднага, например. Както се казва – накрая ще оцелее само един. Държани в страх тип „Знаете кой е шефът тук, догодина може да е твоят син” и съпреживяващи риалитито по телевизията, хората си мълчат и гледат, овъртени в битовизми - бъхтат си за хляба и в тревоги за утрешния ден, но без да им е възможно да мислят за по-далечното бъдеще. Всъщност идеята за манипулацията от/на екрана е представена по приятно преувеличен и литературен + кино маниер, което е едно от достойнствата на историята. Естествено, винаги може и да не се замисляте, а просто да гледате хубавите младички актьори и да следите "с трепет" екшъна с тийнейджърката. Възможно е даже да пророните някоя и друга сълза за някои от по-второстепенните герои - има доста симпатични.

Следвайки пътя през горите заедно с Катнис обаче ще се сблъскате с друг минус на екранизацията. За съжаление не става много ясно защо се случва "любовната история" - подобно на "Здрач" и тук този момент леко понакуцва. Отговорът е доста практичен и даже леко циничен, но него можете да намерите добре обоснован из страниците на книгата, във филма е само леко загатнат.

Е, ясно е, че "Игрите на глада" едва ли би могъл да достигне висотите, до които литна с широк бюджет, мегаспециалните ефекти и не на последно място усърдната работа на Дж. К. Ролинг и компания.. тададам - да, за Хари Потър говорим. Без значение, че и "Игрите на глада" са няколко книги и по-конкретно - три. Но пък със сигурност е с по-смислен и динамичен сюжет от това, което мъчно изглеждаме в "Здрач". Все пак трябва да признаем, че е от онези филми, които силно биха допаднал на голяма част от по-младата (и по дух, и по натрупвания) аудитория.

Гледайте в кината от 23 март. От Форум Филм