След “Паранормална активност”, новото творение на сценариста Орен Пели отново се занимава с плашещото “необяснимо”, но за този филм вдъхновението му не идва от падналата “сама” книга в спалнята му, а от голяма и доста реална трагедия от близкото минало.

Компания в превърщането на не особено оригиналния сценарий в кино му прави Брадли Паркър, който запретва ръкави за първия си филм като режисьор и превръща историята на “Чернобил” в радиоактивен ужас с добре познат сюжет. Или поне последствията от нея - действието се развива в сегашно време, 26 години след взрива. Какво означва добре познат сюжет ли? Е, сещате се – група млади туристи решават да се впуснат в приключение и залагат на рядко печелившата в този жанр карта на име “екстремен туризъм”. Логично – нещата смъртносно се объркват. 


Кое е по-различното от обикновено? Не е много. Но да кажем, че на екрана не се виждат твърде познати лица, за сметка на това обаче актьорите се справят доста добре с ролите си - да изиграеш неподправен ужас не е толкова проста работа, нищо че в повечето треторазрядни хоръри взимат манекенки за целта. Освен това вместо обичайната "хижа в гората", меката на ужасите във филма всъщност и в реалността (при това без никакви свръхестествено намеси) е точно такава – Припят. Ако не знаете това е най-близкият до Чернобил град, където по него време живеят работниците от електроцентралната. Когато през април 1986г. се случва засечката с реактор номер 4, жителите му са евакуирани, Припят е изоставен и макар и първоначално да се смята, че това е временна мярка за сигурност, градът е необитаем и до днес – радиацията все още не е в безопасни граници, за да е подходящо място за живот. За какво се хваща Пели? За факта, че според някои източници част от хората отказали да напуснат домовете си и остават в Припят. Според филма – те оцеляват, но на една не особено приятна цена.
И така – първите трийсет минути от филма са полезното време – тогава са припомнени някои от фактите, свързани с причините за трагедията и последиците от тази “малка грешчица”. Втората част от филма е основно “невидими врагове разкъсват туристите”, куци разходки из почупени соц блокове (хей, хей, това е в “Дружба!”), озверели от глад кучета и крайни, първични ситуации, които разчитат на адреналина и страха да вземат добрите решения и да спасят първоначално нахъсаните за, а после поразкъсаните от приключения туристи.


Въпреки че краят леко “понкуцва”, не е никак лош филм - за жанра си даже е чудесен. Дори и да не се вържеш на сюжета с “чудовищата”, все пак ти остава малко неприятен и метален вкус в устата.

Но за много кратко.

По кината.