Точно преди година актрисата Ема Уотсън „наводни” метрото в Лондон със сто екземпляра от книгата „Мама и аз и мама” на американската писателка Мая Анджелоу. Във всяко копие звездата от филмите за момчето магьосник Хари Потър беше оставила лично послание с обяснение защо тази творба е толкова важна. Днес изданието, което е световен бестселър, вече е и в българските книжарници с емблемата на „Лист”.

„Мама и аз и мама” е седмата и последна автобиография на Мая Анджелоу (1928 – 2014), нареждана сред най-влиятелните фигури в борбата на човечеството за свобода и равноправие. Българският превод е дело на Ангелина Александрова, корицата – на младата художничка Вяра Бояджиева. Между двете корици Мая Анджелоу изповядва как е извървяла пътя към майка си Вивиан Бакстър. 

Коя е великата Мая, както я наричат отвъд Океана? 

Стриптизьорка. Проститутка. Кумир за Опра Уинфри и Барбра Стрейзънд, опора на Хилъри Клинтън. През 60-те години е рамо до рамо с Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс в битката на чернокожите за граждански права, а през 1993-а чете поемата си On the Pulse of Morning на президентската инаугурация на Бил Клинтън. От половин век насам книгите й, сред които 7 автобиографии, томове с поезия, есета, пътешествия, неизменно са в списъците с бестселъри в САЩ.

Мая Анджелоу е жена с много лица и знания. Знае какво е да си беден и негър в богата бяла държава. Знае какво е да си отхвърлен от майка си в ранна детска възраст. Познава ужаса на изнасилването. Мозъкът й е прогорен от спомен за побой. Знае какво е да те номинират за „Пулицър”, да спечелиш „Грами”, да бъдеш преподавател в десетки университети. Изпитвала е усещането за дуенде, което й дава сцената. Била е режисьор, композитор, сценарист, кондуктор...

Животът й е доказателство,

че любовта наистина лекува 

и помага на човек да изкатери невъзможни висоти и да се издигне от неизмерими бездни.

„Всеки е продукт на мечтите си. Мечтайте за велики неща. И после се опитайте да ги осъществите“, казва авторката. Нейни са думите: „Любовта не признава бариери. Тя прескача препятствия, преодолява огради, разбива стени, за да пристигне в крайната точка на пътя си, изпълнена с надежда.“

А в послеслова към книгата преводачката й Ангелина Александрова отбелязва: „Един от най-великите уроци, които научава и съответно предава Мая, е, че нищо не е вечно, че доброто трябва да се празнува, докато е тука през лошото да се премине като през изпитание и да се научат уроците му. Библейски ли звучи? Нищо чудно за писател, който разказва, че започва всеки свой работен ден с бутилка шери на бюрото до себе си, синонимния речник Роже Тезаурус и Библията. Защото според нея ничий език не е по-красив от този на Библията... Интересно е да се проследи нивото, на което разказва историята на чернокожите в САЩ чрез една-единствена дума: в началото на „Мама и аз и мама“ чернокожите са негри, към средата стават черни, а към края вече са афроамериканци. По същия начин се проследява и историята на приемането на майката от детето – от „лейди“ в първите страници, през „майка ми“ до „Майка“ с главна буква.

Според Мая Анджелоу думите са материални. „Трябва да внимавате, да внимавате как наричате хората, да се пазите от расистките и сексуалните обиди, от невежеството. Не го правете. Някой ден ще имаме възможност да измерим силата на думите. Вярвам, че те са предмети. Те проникват през стените. Под тапетите. В килимите, в мебелите, в дрехите и най-накрая – във вас.“

Прочетете откъс от книгата

"Пролог 

Често ме питат как съм станала такава. Как аз, родена чернокожа в бяла държава, бедна – в общество, което обожава и търси богатството с всички средства, жена – в среда, която говори благо­склонно в женски род единствено по отношение на големи кораби* и някои двигатели, как така станах Мая Анджелоу?

Много пъти съм искала да цитирам Топси, младо­то чернокожо момиче от „Чичо Томовата колиба“**. Била съм изкушена да кажа: „Не знам. Просто рас­нах“. Никога не съм използвала този отговор пора­ди редица причини. Първо, защото четох книгата в ранните си тийнейджърски години и невежото чер­но момиче ме караше да се срамувам. Второ, знаех, че съм станала жената, която съм, заради бабата, която обичах, и майката, която постепенно започ­нах да обожавам.

Тяхната любов формира характера ми, образова ме и ме освободи.

Живях с баба ми по бащина линия от времето, по което бях на три, до тринайсетгодишната си въз­раст. През всичките тези години баба ми никога не ме целуна. Но когато се събираха с компания, тя ме викаше пред гостите си. Погалваше ръката ми и пи­таше:

– Виждали ли сте някога по-красиви ръце, прави като дъски и кафяви като фъстъчено масло?

Или ми даваше лист и молив. Започваше да ми под­виква цифри пред другите хора:

– Хайде, девойко, напиши 242, после 380, после 174, после 419, хайде сега ги събери.

На гостите казваше:

– Гледайте сега. Чичо `и Уили я е тренирал за време. Ще свърши за две минути. Само гледайте.

Когато отговарях, тя засияваше от гордост.

– Виждате ли? Професорката ми малка тя!

Любовта лекува. Изцелява и освобождава. Използ­вам думата „любов“ не в сантименталния смисъл, а като условие, което е толкова силно, че може да за­държи звездите в небесната им позиция и да накара кръвта да тече равномерно във вените ни.

Тази книга е написана, за да изследва някои от на­чините, по които любовта лекува и помага на човек да се изкачи на невъзможни висоти и да се издигне от неизмерими бездни." 

* в англоезичния свят плавателните съдове се кръщават с женски имена и за тях се говори в женски род. – Бел. пр.

** Роман на Хариет Бичер Стоу. – Бел. пр.

Снимка: издателство \"Лист\"