Вторият филм от поредицата за чудноватата Алиса - "Алиса в Огледалния свят" вече е на големия екран и може да гледате на 3D, 4D или IMAX. Алиса не е малко, странно момиченце, а капитан на кораб. Заради това, че вярва и мечтае, заради това, че не харесва думата "невъзможно", тя може да извади екипажа и кораба си "Wonder" от всякакви премеждия и плитчини. След дълго пътешествие до Китай, Алиса се завръща у дома, където я чака... с една дума - скука. С повече думи - родна къща, която майка й е ипотекирала, и предложение да работи като чиновник. Обаче, ехоoo... говорим за Алиса, която пие чай със зайци и яде непроверени гъби! Никой не си е представял и за миг дори, че тя ще седне зад бюрото и ще записва броя на дървените сандъци, които се товарят на корабите.

И тук се появява първото послание, което носи филмът - можеш ли да вярваш в себе си, ако другите не вярват в теб. Всъщност посланията, метафорите и няколко оригинални реплики, бяха най-силното в продукцията. По-силно дори от актьорската игра на Джони Деп, на когото налудничавите роли по принцип залепват като станиол за разтопен шоколад. Но не и този път! Някак не ме накара да повярвам, че Лудият Шапкар е достатъчно луд, въпреки че преправяше гласа си и кокореше очи така, както само той и може би двама мои познати от психиатрията в Карлуково могат. Ако махнем артистичния грим около очите му и морковено оранжевата  коса, ще остане един образ, у когото нямаше нищо характерно. Но аз съм луд фен на Деп и ще продължа да бъда дори след Алиса.



Трябва да повярваш в невъзможното, за да стане то възможно!
Тънката връзка на "дебелото" приятелство между Алиса и Лудия Шапкар е именно вярата. Алиса е Алиса, ако вярва. Невярвайки в твърдението на Шапкаря, че родителите му са живи, тя вече не е самата себе си, не е неговата приятелка. Това не само го кара да обръща очи страховито, но и да й затръшне вратата в лицето и да я изгони от дома си. 
Обаче, ехоoo... говорим за Алиса, която пие чай със зайци и яде непроверени гъби! Цялото приключение започва именно заради това - Алиса решава да повярва в най-невероятното.

Секундата е малък глупав чайник, но много чайници правят минута!
После се намесва една въртяща се Хроносфера, с която се пътува във времето, Великия часовник... И въобще, след като се гмурва в огледалото, Алиса повлича уважаемия зрител в един сюрреалистичен свят, в който той няма почивка дъх да си поеме. Ефектите във филма определено са нещо, заради което си струва той да бъде гледан с максимално много D-та. 

Времето не е крадец, а дар!
Основната идея, която минава като здрава нишка през целия филм, е, че не можем да променим миналото, но можем да се поучим от него. Има адски много филмови сюжети, в които главният герои пътува във времето, променя жизненоважен момент от миналото, с което се надява, че ще подобри настоящето. Но, всички сме чували за ефекта на пеперудата и как само една малка промяна може да повлече след себе си други, огромни, които да залеят настоящето като цунами. В този смисъл и Тим Бъртън в "Алиса..." не открива топлата вода. Повтаря вече известното ей така, да си го затвърдим. С машина на времето и опит да помогнеш на някого да не си удари главата няма да спасиш животи. Но можеш да се поучиш от грешките и накрая пак да има добър финал.

Не съм си тикнал последното так!
Една красива фраза, която ми се запечата в съзнанието дори след якото парче на P!NK на финалните надписи. Все едно ти казва, че никога не бива да забравяме, че ние имаме последната дума. Каквото и да казва времето, майка ви или синоптикът от прогнозата за времето. 

Обаче, ехоoo... говорим за Алиса, която пие чай със зайци и яде непроверени гъби! А не за Емо Чолаков.

Очаквах Алиса отново да е облечена с прекрасни рокли или поне да вее чаровни кърдици. Всъщност единственото по-забележително при дрехите й беше китайският тоалет, носен от вдовица, с който тя се появи на важен прием, за да поднесе доклада за своето пътуване. Гримът й беше толкова незабележим, че на моменти дори се чудех има ли вежди на лицето си. Миа Вашиковска ( в ролята на Алиса) определено притежава особено силен чар, но в тази налудничава бърканица от огромни глави, устни с форма на сърце, пухкави котешки опашки и много ефекти, нейният образ някак бледнееше. Добре, че й се наложи да спасява целия свят от миналото, че да запомним за какво е цялото това тичане и кой го изтича.