Преди 120 години на днешната дата се ражда големият френски писател Антоан дьо Сент-Екзюпери, който ни е оставил няколко произведения, но най-известното без съмнение е “Малкият принц”. Книгата е преведена на над 300 езика и може да бъде намерена почти навсякъде по света.

Той започва литературната си кариера когато е на 26 години с новелата “Авиаторът”, публикувана във френско литературно списание. Първият си роман издава когато е на 29 години.

Снимка: Getty Images

Младият Екзюпери се записва в армията през 1921 г. и там получава първите си уроци по летене и се запалва страстно по авиацията. След войната си изкарва прехраната като пилотира пощенски самолет, затова не е изненадващо, че първият му роман се нарича “Южна поща”, а темата за авиацията присъства във всичките му произведения.

На 31 юли 1944 г. французинът изчезва при полет, някъде между Корсика и френската Ривиера, над Средиземно море. За смъртта му има няколко версии, но никоя не се потвърждава напълно. Единственото сигурно са намерените останки от изтребителя-разузнавач на знаменития френски писател през април 2004 г. край Марсилия. Това не е първата катастрофа на летеца. 9 години по-рано той е претърпял друга, която му дава идеята, превърнала го в едно от най-големите имена в литературата.

Снимка: Getty Images

На 30 декември 1935 г. Екзюпери претърпява самолетна катастрофа в пустинята на Либия. Писателят и навигаторът му оцеляват след катастрофата, но животът им е подложен на нова опасност - двамата трябва да прекосят пустинята и се оказват на крачка от смъртта от дехидратация. В продължение на три дни двамата мъже се лутат из пустинята и започват да получават ярки халюцинации заради дехидратацията. Двамата са почти мъртви, когато на третия ден бедуин намира телата им и ги спасява. Това преживяване дава две идеи за книги на Екзюпери - едната е за романа “Вятър, пясък и звезди”, който получава много литературни награда, а другата е за новелата “Малкият принц”, която се превръща в една от най-обичаните детски книги на всички времена.

В “Малкият принц” става дума за авиатор, който катастрофира насред пустинята и се среща с малко момче от друга планета. Момчето му разказва преживяванията си, докато мъжът се опитва да поправи самолета.

По повод 120-ата годишнина от рождението на писателя, на следващите страници може да си припомните 30 от най-запомнящите се цитати от страниците на “Малкият принц” >>>

 

 

1. Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх. Те ми отговориха: „Че защо една шапка ще вдъхва страх?“ Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше една змия боа, която бе глътнала и смилаше слон.

2. Отново поправих рисунката си, но както предишните, той не прие и тая:
— Тази е много стара. Искам овца, която да живее дълго.

3. — Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…

4. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща.

5. Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува.

6. Но семената са невидими. Те спят скрити в земята, докато на някое от тях хрумне да се събуди. Тогаз то се протяга и изпърво несмело пуска към слънцето едно очарователно кротко стръкче. Ако то е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте, както си ще. Но ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне. Ала върху планетата на малкия принц имаше страшни семена… семената на баобабите.

7. — Един ден видях слънцето да залязва четиридесет и четири пъти!
И малко след това ти добави:
— Знаеш ли… когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…
— През оня ден с четиридесет и четирите пъти — ти си бил значи много тъжен?

8.
Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ — и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!

9.
— Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?


10. „Човек никога не знае какво може да стане!“ и изчисти също тъй и угасналия вулкан.

 

11. „Ако заповядам — казваше той обикновено, — ако заповядам на някой генерал да се превърне на морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз.“

 

12. Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

 

13. — Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

14. — Защо пиеш? — попита го малкият принц.
— За да забравя — отговори пияницата.
— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.
— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.
— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.
— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

15. — Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!
— Не, но мога да ги туря в банката.

 

 

16. Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

17. — Питам се — рече той — дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери някой ден своята звезда.

18. — Човек е самотен и между хората — каза змията.

19. — Аз мога да те отнеса по-надалеч, отколкото всеки кораб — каза змията.

20. „Ако види това — каза си той, — тя ще бъде много обидена… Ще почне да кашля много силно и ще се престори, че умира, за да не изглежда смешна. А пък аз ще бъда длъжен да се преструвам, че се грижа за нея като болна, защото иначе, за да унижи и мене, тя наистина би се оставила да умре…“

 

21. За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

22. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе.

23. — Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре.

24. — Сбогом — каза лисицата. — Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

25. — Само децата знаят какво търсят — каза малкият принц. — Те си губят времето за някоя парцалена кукла и тя става много ценна, и ако им я вземат, те плачат…

26. — Хората — каза малкият принц — се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

27. Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се бе родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето, като подарък.

28. Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя.

29. За вас, които също като мене обичате малкия принц, нищо от вселената не е същото, щом там някъде, неизвестно де, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза…

30. И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…