Какви са аналоговите, и какви - цифровите хора според психологията?

Живеем във време на „високи” технологии, обграждат ни технически нововъведения, давим се в море от непонятни термини. Как обикновеният homo sapiens без специфично техническо образование може да се ориентира в тази непристъпна област?

Естествената човешка реакция при сблъсък с необясними явления е страх. Психиката издига защити срещу нахлуването на непознати съдържания, бори се с тях. Примитивните хора с жертвоприношения опитвали да омилостивят превъзхождащите ги природни стихии. Надявали се да ги доближат, да ги опознаят, да ги назоват и така да открият заклинателни магически формули, с които да им се противопоставят, но в търсене на тайнственото име успели само да редуцират неназовимото до една обобщаваща дума – Бог.

Усилията на съвременния човек, изправен пред сходни заплашителни въздействия, го подтикват да компресира в думата техника цялата съвкупност от превъзхождащи го машини и механизми.
Като ограничават взаимодействието между човек и природа до двойка с противоположен знак - Бог, който е горе, и Човек, който е долу, древните достигат до херметичния закон за подобието: „Както горе, така и долу”. Свързването в обща единица на творец и творение помага на човека да добие по-голяма увереност в силите си и да осъзнае, че ако разгърне пълноценно своя потенциал, може да се доближи до Бога, да стане Бого-Човек. Целта става по-ясна, но пътят до нея - не. В помощ на търсещите, делфийският оракул изрича: „Познай себе си и ще познаеш боговете!”. С това лаконично пророчество ги отпраща към себепознанието като единствен път, отвеждащ до еталона Бого-Човек.

Законът за подобието, адаптиран към съвременната технократска реалност, добива друг изказ:

„Както вън, така и вътре”.

Перифразата подсказва за нарастващо взаимодействие между нова двойка противоположности - технологични системи и човек. Както древните в стремежа си да опознаят Бог достигат до по-голямо познание за себе си, така и съвременният човек, опознавайки по-добре техниката, по правилата на закона за подобието, би трябвало да достигне до по-голямо познание за своя вътрешен свят.

Дали е така? Един произволен паралел на популярните аналогови и цифрови телевизионни преносни системи, съотнесен към психологически характеристики, разделящи по сходен начин хората на аналогови и цифрови, потвърждава значимостта на универсалния закон за подобието.
Думата аналог означава успоредица, подобие, а думата цифра - сбор, брой. Съответно аналоговите вериги се разглеждат като непрекъснати във времето и се наричат линейни, а цифровите, които са съвкупност от различни елементи, се наричат множествени. Как тези качества се проявяват в човешкото поведение?

Най-общо хората, които живеят по законите на логиката, могат да бъдат определени като аналогови, линеарни.

Те, подобно на топа в шахмата, предпочитат да се движат по права линия и това ги прави „праволинейни”, обективни, безпристрастни

Този тип хора имат голям интерес към фактите и умеят бързо да ги организират в логическа последователност. Харесва им да структурират, да подреждат и класифицират нещата. Подемат една тема и докато не я изчерпят, не започват други. Имат талант да анализират проблеми и ситуации. Ясно формулират и определят цели. С лекота достигат до поанта и извеждат логическо заключение. Подредени са, уравновесени и последователни. У тях доминират административните и изпълнителски способности. Притежават вродена рязкост и директивност на изказа. Често игнорират и подценяват чувствата като несъвместими с логиката и мисловната преценка. Това поражда склонност към втвърдяване и консерватизъм, прави ги хладни и дистанцирани.
Обратно на тях хората, които живеят в света на идеите, могат да бъдат определени като цифрови, множествени хора. Този тип хора обичат разнообразието.

Те, както коня в шахмата, се хвърлят в различни посоки

Имат богато въображение и фантазия. Възприемат живота с копнеж, жадуване и неспирно вдъхновение. Вълнуват ги всички области, които засягат човечеството, хуманността, милосърдието. Постоянно търсят нови възможности, изкушават ги нови идеи. Гъвкави, адаптивни и толерантни, те с готовност се втурват от едно към друго предизвикателство, насочват се към непознати, неизследвани дейности. Вечно неудовлетворени, оригинални и непредвидими, те са родени да бъдат новатори и откриватели. Заети със своите инвенции, цифровите хора са независими от обкръжението си и са индиферентни към заниманията на другите, а това ограничава тяхната наблюдателност. Виждат ресурса в бъдещото развитие на идеите, но устремени далече напред, нямат търпение да финализират започнатото. Често са разпиляни, непостоянни и непоследователни.

Не е трудно според преобладаващите постъпки в различни ситуации хората да бъдат класифицирани към единия или другия тип. Много по-трудно е да се направи категорична преценка кой от двата типа е по-качествен, кой е по-успешен, кой е по-привлекателен, така както и изборът между аналогова или цифрова телевизия е твърде объркващ. До вчера аналоговата беше супер, днес цифровата е супер. Наслаждавахме се на телевизионните предавания преди години и ни най-малко не ни тревожеше фактът, че възможностите за промяна се свеждаха единствено до избор на нов приемник. Днес специалистите твърдят, че цифровата има по-големи предимства. Доверяваме им се и без колебание преминаваме от едната система в другата.

Следваме модата.

Оборудваме се с най-нова техника и отново се настаняваме пред телевизора в очакване на сигнала, носещ ни релакс и наслаждение. Нищо, че не спираме да се чудим защо са нужни всички тези усложнения, щом според същите вездесъщи специалисти резолюцията на картина Standard Definition е еднаква при цифровата и аналоговата телевизия. Въпросите напират в нас. Гледаме светещия екран и все по-често се питаме защо, след като телевизията е цифрова, тунерът трябва да преобразува цифровия сигнал, който идва от сателита, в аналогов, а после тв-то обратно да го преобразува в цифров? Кое налага това? Най-вероятният логичен отговор насочва към констатацията, че само аналогов или само цифров сигнал очевидно не е достатъчен.
Както двата преносни сигнала взаимно се преобразуват, за да се постигнат по-добър образ и звук, така и взаимодействието на двата различни човешки типа е основа за обогатяване и

нарастване на човешкия потенциал

За развитието на обществото аналоговите хора допринасят със своя интелектуален критицизъм, със своята способност да разкриват погрешни тенденции, да намират решение за проблемите, да подкрепят науката и проучванията, да разширяват човешкото знание, докато силата на цифровите хора е в тяхната изобретателност и иновативност, в инициативността, в способността им да възпламеняват другите, да озаряват и осветяват с мечтите си бъдещето. Светът би бил едно много скучно място, ако съществуваха само аналогови или само цифрови хора. Вдъхновението на цифровите хора ражда идеите, но аналоговите хора ги правят приложими в реалния живот. Както обединяването на аналогови и цифрови интегрални схеми помага да се създадат комбинирани устройства с по-висок капацитет и скорост на по-ниска себестойност, така и обединяването на усилията на аналогови и цифрови хора допринася по-голяма полза за човешкия вид като цяло и за общата еволюция.

Ако вече сте определили себе си към единия или другия психологически тип, най-добре побързайте да се огледате и да потърсите своята противоположност, насочете се към точка на пресичане, опитайте да се свържете и заедно да конструирате една съвместна по-приложима и ефективна интегрална схема.

---------
“Аналоговите хора имат талант да анализират проблеми и ситуации.”
“Цифровите хора постоянно търсят нови възможности, изкушават ги нови идеи.”