Не може да не го знаете! Най-успешният сюжет. В него има три задължителни компонента – секс, загадка и религия. Ако тези съставки бъдат забъркани в подходящото съотношение, вниманието на иначе невинния в глупостта си зрител ще бъде приковано.
Естествено, тази формула може да бъде безкрайно удължавана, за да поддържа онази специфична неудовлетвореност тип “почната и недовършена” поне до 8754 серия. А може да бъде събрана и в едно изречение, а именно: “Боже, бременна съм! От кого ли?!”. Така де – секс, религия и загадка.
Изабелла е бременна! Инджи е бременна! Рейчъл е бременна! Миранда е бременна! Сияна е бременна! Елица е бременна!
Да се неначуди човек от толкова много разплод на какво се дължи демографската криза. И как чудото на контрацепцията е подминало тези хора?
Както и да е – ако трябва да бъда честна докрай, точно в 00.05 ч., когато седнах да пиша този текст, се обадих безпомощно на една приятелка с недотам умния въпрос, структуриран по следния начин: “Абе, я ми кажи някоя героиня на сериал освен Рейчъл, която да е надула корема?”. Чух такова изобилие от женски имена, че почти се изприщих от зор, докато ги запиша. Което само потвърждава тезата ми – гледаш ли един сериал,
все едно си изгледал всички
Част от експеримента на този текст беше следният – измислена теза върху само една изгледана серия от поредната глупост, която трябва да се окаже лайтмотив във всички останали. Е, получи се. Единственият, който не е бил бременеещ от малкия екран, е Стефан Данаилов, но пък това е, за да не му се разваля рейтингът, ако реши да се кандидатира за президент.
Не знам дали помните, но бумът на този тип развлечения направиха два сериала – „Андреа Селесте” и „Вдовицата в бяло”. Първият приковаваше вниманието на бабите всеки следобед в пет часа, а когато приключи великата трагедия и на малкото русо момиченце всички щения му се получиха, около седмица пенсионерките по малките градове се поздравяваха с думите “Селесте найде майка си”.
Вторият – „Вдовицата в бяло”, освен че беше извъртян няколко пъти по всички кабелни телевизии в България, накара романтичните тийнейджърки да въздишат по знойния ухажор на въпросната вдовица, който след това получи роля във всяка латиноамериканска боза. Освен това „Вдовицата в бяло” създаде мода – една невъзможна прическа с обърнат нависоко и свирепо тупиран бретон, от който младите и възвишени девойки от моето поколение масово оплешивяха.
И въпреки че гледането на сериали след тези двата (когато всеки канал заливаше обилно аудиторията с поредната драматична история) предизвикваше свирепи подигравки от страна на (уж) по-интелигентната аудитория, се оказа, че именно тази надменна към плебса публика залитна по ситкомите, които носят същите белези на сюжета. По-долу ви представям план конспект за по-лесно възприемане на информацията.
Необходими са:
- Любовна история;
1.1. Невъзможна (задължително);
1.2. Започваща в първа и приключваща драматично в 10 серия;
1.3. Намесват се още един мъж и жена;
1.4. Онези двамата от 1 до 10 серия точат лиги един по друг, но пък нали е невъзможно;
1.5. Тя има приятелка, на която плаче на рамото, той гледа премрежено, от време на време сладострастно и задължително страда обилно;
1.6. Около 60-ата серия двамата не издържат и се мятат на някое канапе за бурен и кратък секс;
1.7. Веднага след като са свършили, започват да страдат;
1.8. Един сезон по-късно се разбира, че тя е бременна и... ужас! – от кого ли?
Втора точка няма. Има няколко сезона. И, разбира се, съставките, прилежащи на “Боже, бременна съм! От кого ли?”.
Трагедията е, че образът на „Вдовицата в бяло” се мултиплицира за части от секундата в Касандра, Есмералда, Кари, Миранда, Елица, Инджи или Рейчъл. Имам усещането, че от всеки ситком ме дебне един 25-и кадър, от който наднича онзи злостно тупиран перчем и ми размахва пръст да внимавам в душевните вълнения на изоставената жена.
Преди няколко дни спорих с един младеж на тази тема. Той твърдеше, че сериалите се гледат, защото ти предоставят твоя живот – сбит и синтезиран. Като да избиваш масло от млякото. Хоп – получаваш го в чист вид, можеш да съпреживяваш, да въздишаш, да се откриваш.
Само си представям как съм
зарязана боса, бременна и до печката
(българската интерпретация на лайтмотива от горните редове) и как се чудя кой точно сутиен драматично да раздера, докато Иван, Пешо или Гошо страда по мен и нашата невъзможна афера, и искам веднага, ама на секундата да си направя харакири с тупирания бретон на онази в бялото.
Сериалите причиняват точно това – желание за харакири. Изобилстват от напудрен и подсладен битовизъм. Направени са за домакини или за домакини по душа, които към момента са малки тийнейджърки и стръвно искат Рос и Рейчъл да се съберат. Това е същото като гасненето по Игнасио и Касандра. Просто едното е стъпка към другото. Няма начин да се умиляваш от „Приятели” и като чукнеш 60-те, да не преживяваш младостта си с някое Инджи.
Именно Инджи води и до тъжния извод, че животът на зрителя е празен. Толкова празен, че само любовни драми с крайно семпли сюжети могат да запълнят тази празнота. Когато няма с какво да си занимаваш мозъка, мисълта ти слиза на мястото на прилежащия първичен полов белег и докато дереш риза от драма, съчувстваш на Рейчъл, да кажем.
Обективната глупост на зрителя се надушва моментално от продуцентите на ситкома. Като резултат дори д-р Хаус вече не е саркастичен, а
драматично влюбен в началничката си
Чарли Шийн пък не се напи навреме, за да обясни, че работи с дебили и да го изхвърлят от “Двама мъже и половина”. Трябваше да го стори, преди да се появи и при него „вдовицата в бяло”... така де, годеницата.
Едно от малкото очарователни качества на хората е способността им да се изненадват. И да искат да се изненадат.
Когато спреш да го правиш, почваш да се чудиш от кого е бременна Рейчъл. Много ясно, овцо, че е бременна от Рос. А ти си лишена от емоции, въображение и възможност за други усещания освен семплото чудене кой ще те тресне и дали ще ти предложи брак след това. Ти си „вдовицата в бяло”, която реже шопската салата на Игнасио. А 10 години преди това си била потенциалната „вдовица в бяло”, която е искала да реже шопската салата на Игнасио.
Глупостта е генетична. И се храни със собствения си екстракт от малкия екран.
Единственият лек срещу това е да вземеш думата на телевизора. Mute.
