В миналото майките от богати семейства наемали дойки. По стара традиция аристократките не кърмели, за да могат да си позволят да родят скоро още едно дете и така да осигурят мъжка рожба за наследник. Известният учен Карл Линей протестира срещу това, като според него дори съпругите на благородниците трябвало да кърмят с гордост своите потомци. След като модата на наемането на дойка отминала, жените получили алтернатива – сухите млечни смеси, известни още като адаптирани млека, се оказали истински бум на световния пазар. Появата им съвпада и с все по-нарастващата еманципация на жените, което от своя страна довела до практически отказ от кърменето. В началото на 80-те обаче, когато увлечението по изкуствените млека достига апогея си, по инициатива на Световната здравна организация и УНИЦЕФ започва активна кампания в подкрепа на кърменето.
Независимо от гореизброените факти, кърмещи майки винаги е имало, има и ще има. В този смисъл би било любопитно да надзърнем в традициите при кърменето що се касае до неговата продължителност, характерна и специфична за всяка една конкретна страна по света:
1. Факт е, че жените в държави, където няма алтернатива на майчиното мляко, кърмят децата си до навършването на година и половина – две. Например в Африка често децата се кърмят и след 3-годишна възраст.
2. В развитите страни продължителността на кърменето зависи и от подкрепата на близките на майката. В семействата, в които съпрузите нямат мнение за ползата от майчиното мляко, 56% от жените изобщо не кърмят или правят това за съвсем кратко.
3. Според проучвания в Австралия основните фактори в полза на отказа от естественото хранене са неправилното поставяне на бебето на гърдите и неосведомеността по въпросите на кърменето.
4. Финландия и Норвегия са на първо място в света по продължителност на кърмене на бебетата. 80% от новородените в тези страни се кърмят до 6 месеца и по-дълго.
5. Италианките кърмят максимум 6 месеца независимо от всички привилегии за кърмачките. В Италия жената може да седне и да накърми бебето си където й е удобоно и това не се смята за нарушение на реда.
Продължава >>>
6. В Англия например до 2011 г. имаше забрана за кърмене на обществени места и нарушителките на закона бяхя глобявани. Законът бе променен едва след като в Националната алерия бе арестувана майка кърмачка.
7. В Япония е прието бебетата да се кърмят до година и половина – две и въпреки многобройните реклами на изкуствени млека, храненето на бебетата с тях се възприема като признак на лош вкус. Там не е прието да се кърми сред хора , но във всяко обществено заведение има специална стая, където майката може да нахрани детето си.
8. В Китай и Индия е прието бебето да се кърми до 2 години, но то не се допуска до майчината гръд няколко дни след раждането. Сукалчето се поставя на гърдата едва след като коластрата е изтекла, и на нейно място се е появило млякото.
9. В Израел обикновено се кърми 6 месеца, но отпуската по майчинство е само 3 месеца и това затруднява естественото хранене.
10. В арабските страни кърменето до 5 години се счита за абсолютно нормално. Мюсюлманите вярват, че чрез кърмата на детето се предава важна генетична информация.
