Как се чувства жената днес на 44? Или на четиридесет и седем, или почти на 50? Не си задавам тези въпроси, защото бързам да остарея, а понеже се хващам често и с чувство за вина, че в дамските списания пишем най-вече за жените на двайсет или трийсет години, сякаш не съществуват жени в други възрасти.
Какви са проблемите на жената на 40 и няколко - насред днешната масова култура, издигнала в култ "вечната младост”? Как свикваме с новото си тяло, с бръчките и белите коси, с хормоналните бури и, да, с менопаузата?
В "Преходи” - бестселъра на Гейл Шийхи за циклите на живота и атаките на възрастта - намерих следния социологически портрет на 44-годишната американка: "...вече е сигурна, че може да се грижи за себе си; научила е кои са наистина важните неща в живота; получава добра заплата или е добре осигурена; уверена е в собствените си преценки; не се страхува да сгреши и не се безпокои какво мислят другите за нея; много пряма е в поведението и в изказванията си...”
А не е ли такава и българката?
Ако не е, време е да се научи да върви натам. Да намери най-краткия и сигурен път към вътрешната си хармония и цялост, да отдели време за съсредоточаване в себе си, за да влезе спокойно и с достойнство в зрелостта. Да престане да приема за даденост (като в по-ранните си години), че е непременно виновна за недоволството на околните, да знае, че не е длъжна да бъде идеална.
Убедена съм: най-хубавото нещо, което се случва на зрялата жена, е онова чувство за единение със себе си, непостижимо за по-младата й посестрима, чието основно предназначение сякаш е да служи на другите (родители, мъж, деца, началници). Да намериш най-после собствената си идентичност, да се отърсиш от вечните съмнения в себе си, от своето фалшиво Аз и да престанеш да се нагаждаш към обстоятелствата - не е ли това щастие в чист вид?
Тибетските учители твърдят, че верният подход към промяната е да бъдем "като небето, което гледа как облаците минават”. Това значи да се отпуснем, да оставим промяната да се случи и да застанем на прага на един нов, различен живот, но без да се се вкопчваме в него.
