Защо всички мъже с коремчета трябва да са щастливи от своето преимущество - Петър Донкин ни разказва. Благодарим за текста! Ето тук можеш и ти да ни изпратиш свой авторски текст.

Неусетно станах забележителен. До вчера - я ме забелязал някой, я не. Но сега всеки ме забелязва. По-точно - не мен, а... коремчето ми. Което по форма и размери прилича на класическо бирено коремче. Ама държа веднага да уточня, че то не е такова, защото аз бира почти не вкусвам. Моето коремче има друг, още недоказан исторически произход. По който въпрос мненията са диаметрално противоположни.

Дневник от утробата>>

Според жена ми - коремчето ми, както и всичко останало в моя живот, е резултат от солта. Защото съм бил ял много солено, та от солта се задържало вода в организма ми и това едва ли не било по-скоро воден мехур, отколкото корем. Но жена ми просто прекалено задълбочено и убедено чете вестник "Доктор", та ако слушам нея, досега десет пъти да съм умрял от десет различни болести - коя от коя по-тежки.

 

 

 

А според сина ми - щом имам корем, значи съм... бременен! Завалията, той пък на бебе се надява - на братче или ново сестриче! Детски му акъл - бременен! Обаче, като се погледнах в профил на голямото огледало, видях, че вярно съм някъде в деветия месец... И то - с близнаци! Леле, майко! Добре, че майка си е майка - само тя ме утеши, че на мъжете в нашия род такава им била стойката. Просто коремът изпъквал напред от стойката, не от друго. Демек - коремът ми е зрителна илюзия.

Иначе съм си втален като фиданка. "Ще вървиш по-изпънат и коремът ще се скрие!", посъветва ме тя. И аз веднага пробвах - тръгнах изпънат като струна. Май вярно беше от стойката - коремът се глътна, та изчезна безследно. Зрителна илюзия! Обаче илюзия, илюзия, ама ме видя един познат и направо ми разби всичките илюзии... "Как си?, попита ме. "Добре съм!", отговорих му. "Личи ти!", закопа ме той. Веднага разбрах по какво ми личи - гледаше ме в корема. Как само не родих преждевременно... близнаците!

Ако Фройд беше разказал "Червената шапчица"

Обаче после се замислих върху тези думи - "Личи ти!" Коремчето всъщност беше моя отличителен белег за добруване и щастие. Така де, щом не беше мехур с вода, близнаци или зрителна илюзия, значи тогава оставаше да е щастие. И наистина беше щастие. Щастие, че не ми пука дали съм с корем, или без корем, защото и в двата случая има кой да ме обича! Останалото е зрителна илюзия...