Според определенията в енциклопедиите бъдещето съдържа събития, които още не са се случили.
Енциклопедиите обаче не винаги са прави, мисля си. Всичко, което ще се случи, вече се е случвало. Животите ни, житейските ситуации, хората (не като генетична съвкупност, а като психологически архетипи) се повтарят. Само се ласкаем, че сме уникални – всеки, който е живял повече от 35-40 години, може да потвърди как от един момент нататък започва периодично да попада в едни и същи филми (с малки вариации). И колкото по-агресивно се стреми да напусне определена парадигма, толкова по-гротескно сюжетите му се въртят до втръсване – като кинопреглед от времето на соца.

Обикновено циклим като издраскана грамофонна плоча на грешката, която сме направили още първия път. Понякога, ако имаме късмет или търпеливо сме си учили урока, може и да успеем да преместим възтежкото “митично” време върху плещите си с милимунда нататък – за да се натъкнем на следващо почти непоносимо зацикляне...

И хората, с които живеем и с които волю-неволю се обграждаме, също обслужват един и същи наш модел, сглобен някъде далеч в миналото ни - отпечатан още от най-ранно детство върху фотографската плака на паметта ни. Дълбоко в себе си, несъзнавано, ние знаем какво ще ни се случи. Затова са страховете ни. Затова ни следва неотклонно нашата сянка и не ни позволява да забравим тъмната половина на Луната в нас.

Според някои теории, желанията и страховете придърпват бъдещето. Но по-скоро е обратно – ние имаме страхове и апетити, защото вътре в себе си вече отлично знаем какво ни чака. Картината на “случващото се като вече-случило-се” - онова чувство за “дежа вю”, което всеки от нас многократно е преживявал – е прожектирана далеч по-рано в нашите кошмари или в ония “сънища наяве”, обозначавани като предчувствия, проблясъци на интуицията, ярки житейски и творчески прозрения, телепатични пробиви и нелегални шмугвания през така наречените от физиците (!) “проходи на дървояди”, използвани още от някогашните шамани за пътувания във времето.
Знам, че фриволно омешвам в разсъжденията си източната вяра в преражданията с психологията на Юнг и разни културантропологични школи. Но в сферата на познанието и в света на идеите няма разделителни линии и оградени парцели за лично ползване. Затова и Юнг, когато говори за творчеството и за колективното несъзнавано, казва следното: “Всеки творец е една двойнственост и синтез от парадоксални свойства. Хем е индивид, хем - лишен от индивидуалност творчески процес. Изкуството му е вродено като нагон, който го обладава и превръща в инструмент. Като личност той може да има нрав и воля, и собствени стремежи също. Но като творец той е Човек в по-висок смисъл, Личност в повече - колективен човек, носител и ваятел на неосъзнато дейната душа на човечеството.”

Ето защо най-големите творци казват за себе си, че са просто проводници на Бога. Някой диктува. Бъдещето. Бъдещето наобратно.