.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

„Порочно” зачатие

Мира Баджева | преди 5 години
345909.jpg
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
Това, което ще напиша, няма да се хареса на мнозина. И все пак ще го напиша.

Това, което ще напиша, няма да се хареса на мнозина. И все пак ще го напиша.

Като редактор на женско списание познавам добре „ходенето по мъките” на проблемното/невъзможното зачеване и раждане. Винаги съм съчувствала и съм опитвала да помагам на жените, терзани от копнеж по свое дете, сражаващи се с (отказа на) природата. Радвам се искрено за всяка жена, сбъднала мечтата си за своя родна рожба.

Травмата от надвисналото като Дамоклев меч безплодие е една от най-трудно поносимите. Жените по принцип приемат за даденост, че някой ден ще имат деца (дори да не са сигурни, че ги искат). Затова, когато някоя от нас установи, че има проблем със забременяването, се чувства онеправдана, зацикля в отчаяния въпрос „Защо точно аз?!”

Но дали пък твоето тяло не иска да ти каже нещо, което не желаеш да чуеш и от години подсъзнателно заглушаваш – като вражеска западна радиостанция по времето на соца? Може би така твоето тяло (или пък твоето подсъзнание) се опитват да те предпазят от нещо, което сама за себе си не знаеш и което избягваш да си признаеш? Може би все още нямаш инстинкта да бъдеш пълноценна майка? Или пък предназначението ти е друго в този живот? А може би този мъж, с когото се опитваш да имаш бебе, не е за теб и затова природата ти отказва лелеяното зачатие?

Много е трудно за жената да приеме и осмисли присъдата, че не може да бъде майка. Да се помири с нея, да продължи цяла (и здрава) житейския си път. Макар безплодието да не представлява опасност за живота, безплодните жени (според изследвания) страдат от депресия в същата степен като тези с диагноза рак или СПИН.

Но заболяванията (особено стерилитетът, който в много случаи е с доказан психосоматичен произход) възникват обикновено, за да привлекат вниманието ни и да ни върнат обратно в правия път. Телесните симптоми понякога са единственият начин, по който душата успява да привлече вниманието ни. Те ни принуждават силово да „изцелим” онези сфери от живота си, които се нуждаят от фокус и промяна.

Тялото ни притежава вродена способност да лекува дори най-мъчителните спомени и събития от миналото. Когато сме готови да посрещнем нещата такива, каквито са, вместо да бягаме от тях, ще сме в състояние да се справим и с болезнените преживявания, дремали с години у нас и изцеждали енергията ни. Това е онази „болка, която слага край на болката” – чрез нея интуицията и дълбоко погребаната ни способност за саморазбиране ще се завърнат.

Затова няма нищо по глупаво от това една жена, която не може да забременее и да износи дете, да тръгне да се самонаказва и да търси причината за това в минали „грехове”. Не се наказвайте! Не сте виновни. Простете си. И се вслушайте в тялото си – онова, което ви праща като послание, може да спаси живота ви.

Ключови думи:
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Още по темата
Колко често подстригвате косата си?