Давам си сметка, че темата "Криза” е напълно парадоксална за навечерието на Коледа. По това време отвсякъде обичайно ни заливат розови истории, сиропирани оферти, намаления и изкушения, предназначени да дразнят до кръв сърбежа на настървеното ни консуматорско либидо, алчните ни за шопинг очи и ръце, милозливите ни подаръчни сърца...

Но кризата – финансова, икономическа, всякаква – е тук и сега,

няма смисъл да се правим, че не съществува и да си заравяме главите в пясъка. Обаче, слава богу, ние сме жени. А жените, доказано е вече – поне в България, оцеляват по-лесно в моменти на криза, по-устойчиви са. Всъщност и българите като цяло – без разлика на пол и занятие - сме си сървайвъри.

Когато непоклатимата „Лимън Брадърс” фалира през септември 2008 г., бях в Англия. Паникьосаните до смърт за бъдещето си англичани (губещи къщите си, вилите в чужбина, втората-третата семейна кола, спестяванията, вкарани на борсата), се пулеха, докато ги осведомявах, че българите сме си в перманентна криза от десетилетия и въпреки това масови самоубийства не е имало и няма да има. Те просто не вярваха на ушите си какво съм преживяла за скромните си 37 тогава години:

соц, режим на тока в дискотечен ритъм

(докато пишех домашните си за училище на свещ, по-зрелите ми сънародници правеха бебета на кило), късен соц, Чернобилска радиация, гладна "Луканова” зима, бензинов дефицит и километрични опашки пред бензиностанциите, безводен „Янчулев” режим, банков колапс и хиперинфлация... Има ли нещо, което да сме нямали? Кое ни беше наред през всичките тия години? И въпреки това нито една от тях не си давам – с всичките трудности и лишения, за мен бяха прекрасни, вълнуващи, вдъхновяващи.

Просто живот – сложен, боен, нашият

„Когато ви е страх или сте на ръба на криза, запитайте се: кога една свещ свети най-силно? Отговорът е – в мрака”, пише Хариет Рубин в невероятната си книга „Принцесата, или Макиавели за жени”. Онова, което тя нарича „естествен мир” - състоящ се от спокойствие, безстрашие и свобода, взети заедно - настъпва, когато нещата са най-трудни, а не като последица. Не може да вкусите мира (или омиротворението), ако не сте в центъра на войната, а сте далеч от нея. Най-истинският живот се живее заради вълнението – мога ли да направя това, ще успея ли с онова, ще оцелея ли?

Всички ние сме силни жени, уверена съм

„Силната жена изяжда лошото с доброто. Тя не се защитава нито от едното, нито от другото. Тя е открита и невъоръжена, колкото и странно да е това за един воин. Тя го прави не за да е силна, а защото е силна. Превъзходните борци използват себе си като оръжие и не бива да се въоръжават с нищо друго, освен със самопознание”, учи ни Рубин.

Затова ви пожелавам навръх Коледа: вместо да изкрейзваме за поредна година от страх пред кризата, да бъдем нейни Принцеси.